Хенриета Салваторе Преподавател по ЗСЧИ
Брой мнения : 112 Join date : 15.05.2010
| Заглавие: Перлата на Салваторе 17th Май 2010, 2:36 am | |
| 1-ва глава Младо момиче, на около 16 години, се изправи пред големите дървени порти. Колебаеше се дали да почука. Беше със селски дрехи, престилка, а дългата й шоколадова коса бе сплетена на плитка. За пореден път вдигна трепереща ръка и реши да я дръпне, но беше късно. След минута се отвори от трътлеста възрастна жена с леко прошарена коса. -Какво искаш?-измърмори тя -Дойдох.. -Видях. -Дойдох да търся работа като слугинче-поясни момичето-Бихте ли говорили с г-н Салавторе? Жената я изгледа злобно, а после се фръцна и тръгна на някъде като устави вратата отворена. Детето изчака малко, но щом видя, че никой няма да дойде прекрачи прага. Намираше се в голяма, просторна и светла стая. Срещу нея имаше огромни дървени стълби с аленочервен килим. В ляво и в дясно имаше огромни врати към други помещения. -Ето я!-чу се от горния етаж гласа на жената Момичето вдигна глава нагоре. Имаше нещо като парапет, а зад него бяха прислужницата и висок, леко пълен, с тъмна къса и прилежно прегладена коса. Носише скъп тъмно син тоалет и бе сръстил ръце. Г-на тръгна към гостенката бавно и се спря на ветър от нея. Направи й жест да се завърти и тя го направи, а после кимна на госпожата, която седеше точно до него. -Е, добре дошла-намръщи се тя | |
|
Хенриета Салваторе Преподавател по ЗСЧИ
Брой мнения : 112 Join date : 15.05.2010
| Заглавие: Re: Перлата на Салваторе 17th Май 2010, 2:46 am | |
| 2-ра глава "Как съм? Добре съм!"-усмихна се същото момиче, което бе пред същия дом, но в много по-различен вид. Не се поколеба и бързо почука на портата. Никой не отвори. Повтори. Никой..Тя дръпна дръжката и вратата се отвори. Вече беше по-наясно къде е. Отправи се към горния етаж като разглеждаше внимателно всяка малка промяна, а те не бяха много. В този момент се чу шум. -Вратата е отворена!-сопна се някой -Забравил си да заключиш, Деймън-поясни Стефан-Може и някой крадец да е вътре! -Моляяяя теее! -Не ме моли. Когато плазмата изчезне аз ще те моля. -Хайде, стига! -За какво ти беше да идваш с мен? Момичето се запъти бавно към мъжете като внимаваше да е максимално тиха. -Не съм забравил да заключа!-протестираше Деймън -Забравил си! -Не не съм! -О, си!-усмихна се жената В този момент Стефан се усмихна широко и я прегърна силно. Нарече я Никол и вплете пръсти в копринените й коси. Другото момче също помаха, но тя се направи, че не го е видяла. -Как си, сестричке-попита Деймън -Благодаря-отвърна тя студено-А ти? В това време Стефан още я изтискваше с неслизаща усмивка от лицето му. -Нещо ново?-каза Никол -Ооо, адски много-заяви тъмнокосия | |
|