Начало на учебната година

Голямата зала се напълни с ученици. Всички седнаха на определените им маси. Но имаше ли учители? Не. Децата започнаха да се изнервят. Нямаше храна, за да заситят глада си. Но пък оставаше едно нещо - приятелството. Новобранците пък не познаваха никого и чакаха в зала "Уелкъм" да дойде учител и да им обясни как стоят нещата.
--------------------------------------------------------------------------------------
Извендъж пред първокурсниците се появява животно. Отдалеч те не го познават, но когато се приближи те разпознаха тигър. Но той не беше истински, а ... патронус. Изведнъж заговори с човешки глас:
- Добър ден ученици - каза той и не дочака отговор. Учениците бяха прекалено удивени, за да издадат и звук. - Влезте в голямата зала - тя е точно срещу тази и застанете пред масата на преподавателите! Ние ще се появим съвсем скоро.
Учениците влязоха и застанаха пред величествената маса. Зачакаха.
Малко след това вратата на голямата зала се отвори ... отново. През нея влязоха 5 тигъра.
Един бял и четири оранжеви. Белият вървеше в средата. Когато стигнаха до средата оранжевите се обърнаха и излязоха, а белият изведнъж се превърна в лъв. Скочи към масата на Дигъри и точно преди да падне се превърна в феникс. По пътя за височаишата маса се превърна в сова и накрая прие формата на директорът – Алекзандър Найтмеар. Той зае своето място и зачака. Учениците се зачудиха какво чака, но в този момент от тавана с метла , пръчка в ръка и заклинанието Бомбарда Максима в уста се появявам заместник – директора – Хърмаяни Блек. След малко портата на голямата зала се отвори отново и оттам влезе диментор, но не просто диментор, а диментор гонен от рис – патронус. А зад него яхнала хипогриф се появява и учителката по Защита срещу черните изкуства – Хенриета Салваторе. Те заемат местата си и след това към тях се присъединяват и другите учители.
-Хърмаяни ако обичаш може ли да поправиш тавана, защото тук важи поговорката „ Който чупи, купи. – Засмяно заговори директора и жената моментално стана, за да изпълни задачата.
- Репаро ! – промърмори тя и пак седна.
Хърмаяни като заместник – директор се наложи да разпредели пърокурсниците.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Сонорус – каза директорът и започна приветстващото слово – Добре дошли в Сектусемпра. Както виждам доста сте ни чакали, затова насладете се на храната. – директорът щракна с пръсти и на масите се появиха всякакви ястия – от вкусни по-вкусни.
След около тридесет минути директорът помоли за внимание и продължи вдъхновяващото си слово .
-Моля за внимание. Тази година ще има промени ... отново. Поради голяма липса на учители, аз ще преподавам 3 предмета, Заместник –директора ни ще преподава 2 предмета.
След като директорът каза кой учител какво ще преподава започнаха бурни аплодисменти.
-Сега да направя малко опътване. Предметът „ Летене, куидич и магипортиране” се провежда на двора, както и Билкология и Грижа за магически създания. Ако някой има проблем или нещо такова може да потърси учител от учителската стая която се намира на третия етаж до кабинета по „Древни руни”. На вторият етаж се намира Библиотеката, в която може да намерите всяка книга която ви трябва. Точно след кабинетите по ЗСЧИ и Отвари. Академията има 7 етажа ако не сте забелязали. За останалите етажи няма да казвам, оставям ви сами да разберете. Е , мисля че това е достатъчно! Довиждане! – каза директорът, прие формата на сова и излетя през портата на голямата зала!

Пътешествието със кораба посред бурното море приключи най-сетне и всички първокурсинци пристигнаха пред академията,който ги смая със великолепният си вид и начинът по който се беше разположила по островът.Видът й плашеие малко Жил,затова той не отдели такова голямо внимание,а побърза да се изсуши след това неприятно изживяване,независимо,че беше доста развълнуван по начина по който се беше озовал тук.След това се присъедиин към ръководителят на групата и всички се запътиха към голямата зала,от която се чуваха гласове на всичките ученици и врявата,която се вдигаше подсказваше,че те очакват появата на новобранците.
Щом се отвориха вратите на залата,подредени по двама децата навлязоха вътре и притеснени от хорското внимание,наведоха главите надолу и се опитваха да не чуват гласовете.
Жил изпита невероятно удоволствие от видът на залата и посрещането,но се направи на скромен и тихомълком се озова до масата на учителите и децата замълчаха.Доста старнно се окза името на академията-Сектусемпра,но нали пък беше черна академия за защитни изкуства,така че трябваше да звучи някак зловещо.След малко във залата велзе някаква перподавателка,която я представиха като Хенриета Салваторе и вероятно тя беше заместник-директорката на академията.
Не изимваха и десет секунди и изведнъж се разнесе гласът на директорът,който посрещна със Добре дошли първокурсниците и им изнесе кратка лекция за това,което им предстоеше във академията.
-Моля за внимание. Тази година ще има промени ... отново. Поради голяма липса на учители, аз ще преподавам 3 предмета, Заместник –директора ни ще преподава 2 предмета.
Някой от пирсъстващиге се зарадваха,дурги пък издадоха възгласи на неодоберние,а пък самият Жил се чудеше как ще се справят двамата дирекотри със толкова много предмети и дали пък това няма да се отрази върху тяхното душевно състояние.После директорът даде насоки за някой от предметите и обясни,че ако децата имат проблеми,могат да се обърнат към учителите за помощ по всяко време.
След като пприключи,перди изумените погледи на малчуганите той се превърна във сова и отлетя през прозореца.

» Начало на годината