Пристанището

След като успя да си накупи някой от необходимите му неща,Жил излеез от Флориш и Блотс и реши,че е време да тръгне към мястото,където всички първокурсници трябваше да се съберат.Честно казано,нямаше си идея къде трябва да отиде,обаче изпратената от директора на училището бележка имаше упътавне,окето щеше да му помогне да намери правилният път.Времето застудя,започна да духа силен вятър и момчето си облече по-дебели дрехи и лека полека тръгна към посока края на града.Надяваше,че няма да срещня някой непознат или пък пияница,защото много се страхуваше де не го нападнат или оберат.Пътят беше дълъг,изтощител и отен доста от енергията му,но вече наближаваше края на града,когато забеляза встарни малко тъмно и невзрачно на вид заведение,окето се казваше Малка скарида.Това беше името във бележката и със разтупнято сърце,Жил се отправи към него и сеоглеждаше да не би някой да го следи.Когато се озова пред вратата,почука и част от секундата пантите се изкърцаха и вратата се отвори.В този момент ес показа пред него някакво старческо лице и той се накани да вика,но се спра и го огледа.
Непознатият му хвърли подозрителен и преценяващ поглед,но нищо не каза и продължи да мълчи.
Жил решида не говори,защото усещаше вътрешно,че старият човек трябва да загооври.След минута той се оказа прав и господинът каза:
-Каква е паролата?-гласът му беше малко висок и дрезгав,но не се стресна и момчето веднага отвърна:
-Добро му добро да прави, лошия с ножа по главата-спокойно изрецетира паролата Жил,която беше прочел няколко пъти по вреем на пътуването си до тук.
Човекът му се усмихна и като го приветства,покани го да влезе вътер и щом влеез вътре,пред смаяното момче се показа чудна гледка-огромно пристанище,а във синятя вода имаше голям черен кораб,който явно беше предназначен за пътуването.Без да казва нищо,Жил акот хиптнотизиран взе багажа си и тръгна към пристанището,за да се присъедини към екипажа на кораба.