Перлата на Салваторе

1-ва глава
Младо момиче, на около 16 години, се изправи пред големите дървени порти. Колебаеше се дали да почука. Беше със селски дрехи, престилка, а дългата й шоколадова коса бе сплетена на плитка. За пореден път вдигна трепереща ръка и реши да я дръпне, но беше късно. След минута се отвори от трътлеста възрастна жена с леко прошарена коса.
-Какво искаш?-измърмори тя
-Дойдох..
-Видях.
-Дойдох да търся работа като слугинче-поясни момичето-Бихте ли говорили с г-н Салавторе?
Жената я изгледа злобно, а после се фръцна и тръгна на някъде като устави вратата отворена. Детето изчака малко, но щом видя, че никой няма да дойде прекрачи прага. Намираше се в голяма, просторна и светла стая. Срещу нея имаше огромни дървени стълби с аленочервен килим. В ляво и в дясно имаше огромни врати към други помещения.
-Ето я!-чу се от горния етаж гласа на жената
Момичето вдигна глава нагоре. Имаше нещо като парапет, а зад него бяха прислужницата и висок, леко пълен, с тъмна къса и прилежно прегладена коса. Носише скъп тъмно син тоалет и бе сръстил ръце. Г-на тръгна към гостенката бавно и се спря на ветър от нея. Направи й жест да се завърти и тя го направи, а после кимна на госпожата, която седеше точно до него.
-Е, добре дошла-намръщи се тя

2-ра глава
"Как съм? Добре съм!"-усмихна се същото момиче, което бе пред същия дом, но в много по-различен вид. Не се поколеба и бързо почука на портата. Никой не отвори. Повтори. Никой..Тя дръпна дръжката и вратата се отвори. Вече беше по-наясно къде е. Отправи се към горния етаж като разглеждаше внимателно всяка малка промяна, а те не бяха много. В този момент се чу шум.
-Вратата е отворена!-сопна се някой
-Забравил си да заключиш, Деймън-поясни Стефан-Може и някой крадец да е вътре!
-Моляяяя теее!
-Не ме моли. Когато плазмата изчезне аз ще те моля.
-Хайде, стига!
-За какво ти беше да идваш с мен?
Момичето се запъти бавно към мъжете като внимаваше да е максимално тиха.
-Не съм забравил да заключа!-протестираше Деймън
-Забравил си!
-Не не съм!
-О, си!-усмихна се жената
В този момент Стефан се усмихна широко и я прегърна силно. Нарече я Никол и вплете пръсти в копринените й коси. Другото момче също помаха, но тя се направи, че не го е видяла.
-Как си, сестричке-попита Деймън
-Благодаря-отвърна тя студено-А ти?
В това време Стефан още я изтискваше с неслизаща усмивка от лицето му.
-Нещо ново?-каза Никол
-Ооо, адски много-заяви тъмнокосия

» Хенриета Салваторе
» Деймън и Стефан Салваторе
» Трезор на Хенриета Салваторе №58